Област Плевен често е област, считана за разположена в северозападната част на страната. Всъщност по-точно е да се каже, че това е град в Северна България, а община Долна Митрополия е една от най-популярните за района. Точно там е локализирано село Ореховица, което е точно в централната част на Дунавската равнина. Хълмовете на десния бряг на река Искър ограждат селото от източна посока, а до София разстоянието е почти 112 км. За климата спокойно може да се каже, че е умерено континентален, а в исторически план мястото е населявано още от времето на траките. Койлалетите, мизите и даките са три от племената, за които първи има данни за заселване тук. 70-те години от първото столетие от новата ера обаче минава под диктовката на римляните. Те успяват да разгромят мизите и да настанят тук един от своите легиони. По това време изискванията за живот налагат античният град Ескус да се снабдява с вода от местността Царевец.
Въпросната местност до Ореховица е разположена над Горната махала, а каптажът и водопроводът и до днес биха могли да се видят в някои частни селски дворове. Малък кастел на един от меандрите на Искър минава през селото, но по-значим за историята е стар път от времето на Римската империя. Османските регистри и тук са едни от първите официални писмени източници, даващи информация за селото. През 15-ти век то има статут на войнушко населено място, а четири столетия по-късно се наблюдават поселения на четири места. В една от местностите през годините са били разположени три села. За едно от тях се знае, че е принадлежало на татарите. Горна, Долна и Алимица са имената на трите махали, чиито имена са се запазили от дълго време насам. Общото им обединение се извършва под името, с което е известно селото. В корените му се съдържа „рях“, което може да се преведе като „равнина“. Всяко едно от древните три села днес са символизирани от трите чешми на територията на мястото. През първата събота и неделя на септември се организира събор, а празникът на любителското творчество е под домакинството на народното читалище Отец Паисий.
Това състезание няма елемент на надпревара и допуска участниците в него без значение от възрастта им. Ореховица може да се похвали с православния храм Свети Симеон Стълпник, която е обявена за паметник на културата. Най-голямо участие в строежа на църквата взимат бежанците от Беломорска Тракия и Македония, като всичко се извършва на доброволни и благотворителни начала. Врачанският митрополит Константин прави освещение на храма през 1896-а година, когато официално е открита. Бежанците идват по тези места непосредствено след освобождението на страната от турско робство. Зографските школи в страната са много, но определено най-популярна е Дебърската. Ученик на прочутия майстор Данаил Несторов се заема с изписването на храма – неговото име е Никола Попов. В центъра са разположени общината, читалището и основното училище Христо Смирненски. С битовия комбинат се оформя един забележителен архитектурен стил. В училищния двор има издигнат паметник на загиналите от селото по време на трите войни за периода 1912-1918-та година.
